Архив на категория: Забележителности

Обновения дворец „Евксиноград“ ще отвори врати догодина

Реставрираният дворец „Евксиноград“ край Варна отново ще бъде отворен за посетители догодина.

Днес на посещение във Варна бе министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Предмет на нейната визита бе откриването на обновения дворец „Евксиноград“ и прилежащия му парк по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013г. На събитието освен министърът присъстваха кметът на Варна Иван Портних, както и областният управител Стоян Пасев.

Бенефицентът на проекта е Министерски съвет на Република България, а стойността му е 9,8 млн. лева. Вече са реставрирани дворецът, паркът, оранжериите, розариумът и конюшните. Комплексът ще бъде отворен напролет за туристи, като в момента се обсъждат примерните маршрути на обиколките.

Цената на билета ще е между 5 и 18 лева, като посетителите ще могат да се насладят на различни части от двореца, а пълният тур ще достига до два часа.

 

Проф. Валентин Плетньов: Малките римски терми във Варна са завършени

Малките римски терми са завършени вече като обект, реставрацията също приключи. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна проф. Валентин Плетньов, уредник на Регионалния исторически музей в града. Той посочи, че посетителския център е изграден, готови са бюфета и санитарните възли. Сложени са табелите с рекламата и вече има ефектно нощно осветление, както на Малките, така и на Големите римски терми. Уредникът на РИМ – Варна добави, че предстои да бъде завършен до една година посетителския център на Големите римски терми Той допълни, че към момента там е възстановено декоративното осветление и нощно време обектът е осветен.
Проф. Валентин Плетньов: Малките римски терми във Варна са завършени
Проф. Валентин Плетньов каза още, че на Малките римски терми вече идват отделни туристи, но сезонът е почти приключил и едва ли ще има още много групи, които да минат оттам. „Надявам се през следващото лято да имаме силна рекламна кампания и посещаемостта да се увеличи. Имаме идея да направим общи билети за двата обекта. Сега се надяваме да се реставрира една от малките зали в Големите римски терми и да се изнасят представления там, тъй като мястото е много интересно и красиво, особено след тези реставрации, които са направени и които предстоят”, каза още проф. Валентин Плетньов.

На въпрос къде продължават археологическите разкопки в региона уредникът на Археологическия музей във Варна заяви, че към момента продължават дейностите на „Караач теке”. „Там работим по откритото през миналата година водохранилище, като студентите на проф. Казимир Попконстантинов разкриха западната част на водохранилището, заедно с подхода, който е много интересен и е подземен”, каза още специалистът. Той припомни, че през тази година са били отпуснати и повече средства за разкопки в цяла България. За „Каарач теке” са били отпуснати 30 хил. лв., за „Кастрици” 40 хил. лв., за базиликите на „Джанавара” и Боровец по 20 хил. лв.

Източник: Радио фокус

Три варненски феномена стимулират туризма в страната

Три варненски феномена попадат в полезрението на инициатива на Министерството на икономиката, целяща да популяризира малко познати туристически обекти в страната. Идеята е да се предложат интересни маршрути, които да стимулират всички сектори на вътрешния туризъм. За целта е изготвен списък с 50 исторически паметника, природни феномена, етнографски комплекса в цялата страна, явяващ се истинско предизвикателство за всеки запален турист.
Чудните скали край Дългопол. Снимка: bulgariatravel.org

Варненските предложения са Скалните манастири край Провадия, Чудните скали в община Дългопол и Раннохристиянската базилика в местността Джанавара. Скалните манастири датират от ранното Средновековие. Изграденият внушителен старобългарски манастир се ползвал със завидна слава, защото бил свързан с владетелския двор на България. Предполага се, че в него е просветителствал свети Наум.  По каменните блокове над основите му са открити 280 надписа, хиляди графити, кръстове и сцени, чието количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно. Манастирскатата църква е с размери 20 на 14 м и според историци от цял свят не отстъпва по значение на Голямата базилика в Плиска

Чудните скали се намират на четири км от дългополското село Аспарухово. Представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м., наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни.

Раннохристиянска базилика в Джанавара има уникален за българските земи план. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Дължината й е 31 метра, а ширината – 28 метра, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по двесиметрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни.

Освен с възможността да видят феноменални места в страната, министерството стимулира туристите по още един начин – тези, които съберат минимум десет печата при посещенията си, могат да участват в томбола с атрактивни награди.

 

 

Източник: Topnovini.bg

Побити камъни

Красива и сюрреалистична, на 18 км от Варна се издига гора от камък. Легенди забулват произхода на Дикилиташ – свещено място от най-дълбока древност. Справочниците отдавна търсят най-сензационното описание за мястото, което варненци наричат просто Побити камъни. Всъщност става дума за миниатюрна пясъчна пустиня, осеяна с каменни колони, чиито форми изкушават въображението. През 1950-те археолози разкриват недалеч от тях селища от старокаменната епоха. Мястото е уникален геоложки феномен не само за България, но и за целия свят. Представлява сборище от каменни колони с дебелина до 9м и височина до 10м, разположени на обща площ от 253 хектара и обединени в седем главни групи. Природните стихии са им придали фантастични очертания – на животни, птици и хора. Това е първата българска местност, официално обявена за природна забележителност през 1937 година.

побити камъни, гора от камък, варна  побити, камъни, бряг  побити, камъни, Варна

Впечатляващият ландшафт на „Побитите камъни“ се наблюдава в обща площ над 7 кв. кm, линейно разположени в пояс, ориентиран в посока север-юг, широк около 3-4 km и дълъг над 8 km. Зоната се разпростира на около 18-20 km западно от гр. Варна, започвайки няколко километра южно от гр. Белослав, на север около самия град, близо до завода за соди и с. Страшимирово и пресичайки шосе Е70 и автомагистрала Хемус, завършва около селата Слънчево и Баново.

Копия от фотографските изображения ще бъдат предоставени за безвъзмездно ползване на РИМ, на уредниците на обекта „Побити камъни“, за да бъдат използвани за популяризирането му. Домейнът на сайта ще се поддържа в рамките на проекта за период от три години.

побити камъни, камък, близо до варна

 

Според най-разпространената теория „каменната гора“ край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.

Много учени се опитвали да разгадаят тайната на „Побитите камъни“. Още през руско-турската война в 1828/29 г., младият московчанин Виктор Тепляков, кореспондент в армията на генерал Дибич, се заинтересувал за тях. В книгата си „Письма из Болгарии“ той ги нарекъл „Гебедженски развалини“ по името на близкото село Гебедже (сега Белослав). Допускайки, че колоните са останки от древни постройки, Тепляков не изключил възможността те да са естествени образувания.

През 1854 година англичанинът Уилям Хамилтън за пръв път отбелязва, че дикилиташките колони са природно явление. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) «Побитите камъни» били посетени от английския геолог Т. Спрат, който написал първата подробна научна публикация за тях, потвърждавайки, че те са геологическо образувание – резултат от дейността на температурата, вятъра, водата и пясъка.

Геолозите Франц Тоула и Георги Златарски смятат, че те са резултат от ерозионната дейност върху скалите в тази местност. Проф. П. Бакалов е на мнение, че колоните са дело на морето и впоследствие дооформени от действието на дъжда и вятъра. През миоцена морските води нахлуват по тия места и започват своята разрушителна дейност върху вертикално пропуканите еоценски скали. С течение на хилядолетия морската стихия ги отделила, като блокове, измивайки по- меките им части, а по-твърдите останали да стърчат като отделни или свързани стълбове. След оттеглянето на морето местността около «Побитите камъни» останала като крайбрежна суша. Тогава започнала дейността на вятъра, който придвижвал огромни маси ситен морски пясък. Пясъците действували за доизграждането на колоните и им придавали по-усъвършенствувана форма. В тая насока значителна роля са изиграли и дъждовните води, докато се получила днешната чудновата картина на «Побитите камъни». камъни, останки, варовик

Коренно различно е твърдението на проф. Васил Радев, според когото каменните колони са коралови образувания. През лютеса, когато климатът е бил почти тропически, в недълбокото морско дъно на това място започнали да растат коралови колонии, които, движени от хелиотропизма, се развивали вертикално по посока повърхността на водата. Същевременно морските вълни са довличали и наслагвали в този риф кварцов пясък, който постепенно ги консервирал и ги превръщал от арагонитова коралова постройка във варовито- пясъчникова и по такъв начин е била разрушена фината структура на отделните корали. Ако по днешните стълбове се виждат тук-там порозност и клетъчност, това може да се обясни само с подобната структура на кораловите рифове. В подкрепа на своята хипотеза проф. В. Радев привежда следните факти: правилната цилиндрична форма на колоните, кухината в тях, която понякога е разделена на две или повече части, и разположението на колоните в една ивица с посока север-юг.

Пясъчният грунд, в който стоят колоните, и извънредно правилната им форма влизат в основно противоречие с тая хипотеза, тъй като кораловите рифове, които обикновено достигат грамадни размери, не могат да се закрепят на пясъчно дъно, а от друга страна, никъде в света не са познати рифове с подобна форма. Най загадъчният въпрос обаче е защо при внимателно разглеждане и заснемане, повечето от колоните действително изглеждат подредени по определен ред, а не разхвърлени хаотично?

Пръв този факт е документирал Карел Шкорпил. В първото си описание на феномена той пише: „Камъните са общо 49 (7х7), побити в квадрат със страни 45 крачки, ориентирани по посоките на света.“ Други изследователи твърдят, че става дума за кръг, който се простира на 800 м, с три колони в центъра на комплекса.

побит, камък, каменни колони

Една от най-популярните в момента хипотези за произхода на «Побитите камъни» принадлежи на българските геолози Петър Гочев и Стефан Бончев. Според тях, през неозойската ера, по-точно през първата половина на терциера, преди около 50 милиона години, в тоя край имало море, наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на морското дъно се наслоили три пласта. Най-долният пласт се състоял от сиво- жълти мергелни наслойки, довлечени от вливащите се в плиткото морско крайбрежие реки. Над него се утаил вторият пласт – няколко десетки метра дебел слой кварцов пясък, съдържащ много нумулити. Най-отгоре се образувал дебел варовит пласт, богат с различни вкаменелости. След няколко милиона години, сушата се издигнала и водата се оттеглила. От действието на топлината, студа и ерозионната дейност на водата най-горният варовиков пласт започнал да се разрушава. Дъждовната вода, която минавала през него, се насищала с варовик. Разтвореният варовик постепенно се наслагвал в каналите, през които течала водата, свързвайки здраво песъчинките. Така се образували каменни кухи стълбове. С течение на времето горният варовиков пласт бил окончателно разрушен и измит от дъждовната вода, а пясъкът под него – отвят от ветровете. Останали да стърчат каменните стълбове. Следователно, заключават авторите на тази хипотеза, «Побитите камъни» се образували подобно на пещерните сталактити с тая разлика, че вместо в пещерна кухина те се оформили в пясък – един вид земни сталактити. Това се потвърждавало от цилиндричната им форма, кухините в тях и концентричното наслоение на варовитите пластове.

варовик, колона, камък, останка  побит, камък, останки  неолит, камъни, камък

Тази хипотеза също има редица слаби страни. Преди всичко трябва да се отбележи, че над колоните никога не е лежал варовиков пласт, а банка от варовиков пясъчник, който има същия състав като колоните. Голямото съдържание на кварц (силициев двуокис) като пясък прави скалата много по-трудно разтворима, Освен това невъзможно е дъждовната вода да проникне в отвесна посока през пясъка, тъй като тук действува не само законът за гравитацията, а и тия за капилярността и хидростатичния натиск. Притокът на дъждовна вода естествено не е бил винаги еднакъв, а оттам и хидро-статичният натиск, който е в зависимост от количеството вода за единица време. От друга страна, големината на зърната на дикилиташкия пясък е различна и оттам капилярността е също различна. Всичко това прави невъзможно образуването на прави цилиндрични форми в пясъка, каквито имат дикилиташките колони. Към тия съображения трябва да се прибави и това, че вече плътните стени на каналите, през които е текла водата, не биха позволили по-нататъшното наслоение на варовик отвътре навън.побити камъни, камък

С твърде оригинално предположение за произхода на «Побитите камъни» излязоха видният грузински геолог Лео Давиташвили и преподавателят в Софийския университет «Климент Охридски» Красимира Захариева. Според тях каменните колони в тази местност имат палеобиологичен характер, т.е. образувани са при участието на някои растителни видове – гигантски водорасли или някои дървесни видове. Около големи многогодишни растения от рода на тропическите мангрови дървета се образували инкрустационни, постепенно нарастващи, конкреции. След като растението изгнило, останала кухината, каквато имат повече колони днес. Авторите на тази хипотеза привеждат сериозни доказателства за това. На първо място тук има няколко колони в които са запазени вкаменени растения. От направените проучвания на едно от тях се установява, че се касае до иглолистно дърво от род «Taxodium». Тук-там в района на «Побитите камъни» се намират части от колони, в които са открити в голямо количество тръбички, които представляват варовити обвивки от сифоните на мидите-дървопробивачи от рода «Teredo», нещо, което наскоро установиха и чешките геолози Ярослав Скацел и Владимир Панош. В потвърждение на тази хипотеза идват и някои прилепени двойни или тройни колони, части от които са наклонени към земната повърхност и тяхното образуване не би могло да се обясни с инфилтрационната хипотеза на Гочев – Бончев.

гора от камъни

В Побитите камъни се опазва единственото находище в България на растението, наречено твърдолистна песъчарка. Видът е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона на практика в цял свят. Природната забележителност е местообитание и на още 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България . Малките скални пещери в основата на колоните се обитават от животински видове, обичащи откритите и сухи местообитания. Орнитолози твърдят, че в района на Побитите камъни се срещат и над 110 вида редки птици.

Малцина обаче знаят, че Побитите камъни вече са и част от историята на съвременното българско и световно кино. Именно тук са снимани някои от най-вълнуващите кадри на филмите „Осъдени души“ и „Оцеола“. Неотдавна мястото бе оценено и от холивудската звезда Кристоф Ламбер, дошъл тук за снимките на филма „Версенжеторикс“.

 

Текстът и изображенията са свалени от интернет. При желание от страна на авторите, ще ги премахнем.