Правила за вътрешния ред на заседанията на ООС

I. Обща част
1.1. Настоящите правила имат за цел да въведат ред и ефективност в работата на ООС по време на заседанията му.
1.2. Тези правила не са догма и подлежат на промяна и подобрение при доказана необходимост.
1.3. Гласуването и приемането им става с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласувалите членове на ООС.
1.4. Гласуването е явно, като всеки гласувал „против“ има право на обяснение за отрицателния си вот.
1.5. Правото на глас се придобива от всеки новоявил се член на ООС след присъствието му и подписването му в присъствения списък на минимум 20 заседания на ООС. Дотогава той има право на съвещателен глас, тоест само да участва в дебатите и да прави предложения.
II. Правила
2.1.Всяко заседание на ООС започва с приемането на дневен ред, който се обявява от секретаря.
2.2. Достъпът до заседанията на ООС е свободен за всеки гражданин, който признава и спазва тези правила.
2.3. Всеки участник в заседанията, желаещ да стане пълноправен член е длъжен да се разпише в Присъствения списък на всяко заседание, съгласно т. 1.5.
2.4. За всяко заседание се попълват 2 списъка – на членовете с право на глас и на присъстващите, без право на гласуване.
2.5. Всеки присъстващ има право да се изказва, да прави предложения и да изразява мнение, но не повече от 2 минути за изказване и 1 минута за реплика. По изключение, когато даден член има възложена задача да докладва по определена точка, времето му може да се удължи до 5 минути.
2.6. Не се допуска прекъсването на този, който говори по същество освен от Председателстващия на заседанието, ако се отклонява от приетия дневен ред.
2.7. Думата за изказване се иска чрез вдигане на ръка, като Председателстващият я дава, следейки за реда на изказванията.
2.8. Член или присъстващ на заседанието, който трикратно наруши горното правило губи правото на участие в заседанието на ООС и е длъжен да напусне залата.
2.9. Ако предупреденият да напусне залата не изпълни доброволно горното правило, той бива изведен принудително от двама квестори.
2.10. Не се допускат лични обиди и нападки по време на заседанията. Всеки, който наруши това правило трябва незабавно да напусне залата – доброволно или принудително.
2.11. Не се допускат крясъци и викове по време на заседанията по подобие на митингите и шествията. При нарушаване на това правило се прилага т. 2.8. или 2.9.
2.12. Решенията, взето на заседание на ООС са задължителни за всеки член. Този, който системно ги нарушава губи членските си права. Решение за това се взема на заседание на ООС с квалифицирано мнозинство.
2.13. Всеки от изказващите се на заседанията на ООС е длъжен да се отнася с дължимото уважение към присъстващите. Който нарушава това правило се санкционира съгласно т. 2.8. и т. 2.9.
2.14. В залата на заседанията не се допускат онези граждани, които:

  • системно не спазват горните правила умишлено;
  • често нарушават решенията на ООС и с това вредят на същия.

2.15. Никой няма право да се изказва от името на ООС, без да има дадени правомощия от него чрез гласуване.
2.16. Видеозаписите на заседанията на ООС се осъществяват само сред решение на същия.
III. Заключителна част
Структурата на органите на ООС се определя с отделен документ „Статут на Отворения обществен съвет на протестиращите граждани на Варна“.

comments

Град Варна

Варна е град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.

Варна, България, областВ града се съхранява принадлежащото на Култура Варна златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г.

Варна, град, забележителност, сайт

 

Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2.

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35–50 °C.

Варна, община, област, сайт

 

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна), територията на град Варна е разделена на следните 5 района: район „Аспарухово“ (квартали „Аспарухово“ и „Галата“), район „Владислав Варненчик“ (квартали „Власиславово“ и „Кайсиева градина“), район „Младост“ (квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево“), район „Одесос“ (квартали Център и „Христо Ботев“), район „Приморски“ (квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“;курорти „Свети Илия“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“).

Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средна януарска температура 1,9 °С, средна юлска 22,4 °С, средногодишна 12,2 °С., абсолютна минимална температура –19 °С, абсолютна максимална 41 °С. Средните годишни валежи са 540.3 мм. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.

Варна носи между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ – „черен, вран“.Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор.Варна, бряг, море, съвет, отворен

comments

Побити камъни

Красива и сюрреалистична, на 18 км от Варна се издига гора от камък. Легенди забулват произхода на Дикилиташ – свещено място от най-дълбока древност. Справочниците отдавна търсят най-сензационното описание за мястото, което варненци наричат просто Побити камъни. Всъщност става дума за миниатюрна пясъчна пустиня, осеяна с каменни колони, чиито форми изкушават въображението. През 1950-те археолози разкриват недалеч от тях селища от старокаменната епоха. Мястото е уникален геоложки феномен не само за България, но и за целия свят. Представлява сборище от каменни колони с дебелина до 9м и височина до 10м, разположени на обща площ от 253 хектара и обединени в седем главни групи. Природните стихии са им придали фантастични очертания – на животни, птици и хора. Това е първата българска местност, официално обявена за природна забележителност през 1937 година.

побити камъни, гора от камък, варна  побити, камъни, бряг  побити, камъни, Варна

Впечатляващият ландшафт на „Побитите камъни“ се наблюдава в обща площ над 7 кв. кm, линейно разположени в пояс, ориентиран в посока север-юг, широк около 3-4 km и дълъг над 8 km. Зоната се разпростира на около 18-20 km западно от гр. Варна, започвайки няколко километра южно от гр. Белослав, на север около самия град, близо до завода за соди и с. Страшимирово и пресичайки шосе Е70 и автомагистрала Хемус, завършва около селата Слънчево и Баново.

Копия от фотографските изображения ще бъдат предоставени за безвъзмездно ползване на РИМ, на уредниците на обекта „Побити камъни“, за да бъдат използвани за популяризирането му. Домейнът на сайта ще се поддържа в рамките на проекта за период от три години.

побити камъни, камък, близо до варна

 

Според най-разпространената теория „каменната гора“ край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.

Много учени се опитвали да разгадаят тайната на „Побитите камъни“. Още през руско-турската война в 1828/29 г., младият московчанин Виктор Тепляков, кореспондент в армията на генерал Дибич, се заинтересувал за тях. В книгата си „Письма из Болгарии“ той ги нарекъл „Гебедженски развалини“ по името на близкото село Гебедже (сега Белослав). Допускайки, че колоните са останки от древни постройки, Тепляков не изключил възможността те да са естествени образувания.

През 1854 година англичанинът Уилям Хамилтън за пръв път отбелязва, че дикилиташките колони са природно явление. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) «Побитите камъни» били посетени от английския геолог Т. Спрат, който написал първата подробна научна публикация за тях, потвърждавайки, че те са геологическо образувание – резултат от дейността на температурата, вятъра, водата и пясъка.

Геолозите Франц Тоула и Георги Златарски смятат, че те са резултат от ерозионната дейност върху скалите в тази местност. Проф. П. Бакалов е на мнение, че колоните са дело на морето и впоследствие дооформени от действието на дъжда и вятъра. През миоцена морските води нахлуват по тия места и започват своята разрушителна дейност върху вертикално пропуканите еоценски скали. С течение на хилядолетия морската стихия ги отделила, като блокове, измивайки по- меките им части, а по-твърдите останали да стърчат като отделни или свързани стълбове. След оттеглянето на морето местността около «Побитите камъни» останала като крайбрежна суша. Тогава започнала дейността на вятъра, който придвижвал огромни маси ситен морски пясък. Пясъците действували за доизграждането на колоните и им придавали по-усъвършенствувана форма. В тая насока значителна роля са изиграли и дъждовните води, докато се получила днешната чудновата картина на «Побитите камъни». камъни, останки, варовик

Коренно различно е твърдението на проф. Васил Радев, според когото каменните колони са коралови образувания. През лютеса, когато климатът е бил почти тропически, в недълбокото морско дъно на това място започнали да растат коралови колонии, които, движени от хелиотропизма, се развивали вертикално по посока повърхността на водата. Същевременно морските вълни са довличали и наслагвали в този риф кварцов пясък, който постепенно ги консервирал и ги превръщал от арагонитова коралова постройка във варовито- пясъчникова и по такъв начин е била разрушена фината структура на отделните корали. Ако по днешните стълбове се виждат тук-там порозност и клетъчност, това може да се обясни само с подобната структура на кораловите рифове. В подкрепа на своята хипотеза проф. В. Радев привежда следните факти: правилната цилиндрична форма на колоните, кухината в тях, която понякога е разделена на две или повече части, и разположението на колоните в една ивица с посока север-юг.

Пясъчният грунд, в който стоят колоните, и извънредно правилната им форма влизат в основно противоречие с тая хипотеза, тъй като кораловите рифове, които обикновено достигат грамадни размери, не могат да се закрепят на пясъчно дъно, а от друга страна, никъде в света не са познати рифове с подобна форма. Най загадъчният въпрос обаче е защо при внимателно разглеждане и заснемане, повечето от колоните действително изглеждат подредени по определен ред, а не разхвърлени хаотично?

Пръв този факт е документирал Карел Шкорпил. В първото си описание на феномена той пише: „Камъните са общо 49 (7х7), побити в квадрат със страни 45 крачки, ориентирани по посоките на света.“ Други изследователи твърдят, че става дума за кръг, който се простира на 800 м, с три колони в центъра на комплекса.

побит, камък, каменни колони

Една от най-популярните в момента хипотези за произхода на «Побитите камъни» принадлежи на българските геолози Петър Гочев и Стефан Бончев. Според тях, през неозойската ера, по-точно през първата половина на терциера, преди около 50 милиона години, в тоя край имало море, наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на морското дъно се наслоили три пласта. Най-долният пласт се състоял от сиво- жълти мергелни наслойки, довлечени от вливащите се в плиткото морско крайбрежие реки. Над него се утаил вторият пласт – няколко десетки метра дебел слой кварцов пясък, съдържащ много нумулити. Най-отгоре се образувал дебел варовит пласт, богат с различни вкаменелости. След няколко милиона години, сушата се издигнала и водата се оттеглила. От действието на топлината, студа и ерозионната дейност на водата най-горният варовиков пласт започнал да се разрушава. Дъждовната вода, която минавала през него, се насищала с варовик. Разтвореният варовик постепенно се наслагвал в каналите, през които течала водата, свързвайки здраво песъчинките. Така се образували каменни кухи стълбове. С течение на времето горният варовиков пласт бил окончателно разрушен и измит от дъждовната вода, а пясъкът под него – отвят от ветровете. Останали да стърчат каменните стълбове. Следователно, заключават авторите на тази хипотеза, «Побитите камъни» се образували подобно на пещерните сталактити с тая разлика, че вместо в пещерна кухина те се оформили в пясък – един вид земни сталактити. Това се потвърждавало от цилиндричната им форма, кухините в тях и концентричното наслоение на варовитите пластове.

варовик, колона, камък, останка  побит, камък, останки  неолит, камъни, камък

Тази хипотеза също има редица слаби страни. Преди всичко трябва да се отбележи, че над колоните никога не е лежал варовиков пласт, а банка от варовиков пясъчник, който има същия състав като колоните. Голямото съдържание на кварц (силициев двуокис) като пясък прави скалата много по-трудно разтворима, Освен това невъзможно е дъждовната вода да проникне в отвесна посока през пясъка, тъй като тук действува не само законът за гравитацията, а и тия за капилярността и хидростатичния натиск. Притокът на дъждовна вода естествено не е бил винаги еднакъв, а оттам и хидро-статичният натиск, който е в зависимост от количеството вода за единица време. От друга страна, големината на зърната на дикилиташкия пясък е различна и оттам капилярността е също различна. Всичко това прави невъзможно образуването на прави цилиндрични форми в пясъка, каквито имат дикилиташките колони. Към тия съображения трябва да се прибави и това, че вече плътните стени на каналите, през които е текла водата, не биха позволили по-нататъшното наслоение на варовик отвътре навън.побити камъни, камък

С твърде оригинално предположение за произхода на «Побитите камъни» излязоха видният грузински геолог Лео Давиташвили и преподавателят в Софийския университет «Климент Охридски» Красимира Захариева. Според тях каменните колони в тази местност имат палеобиологичен характер, т.е. образувани са при участието на някои растителни видове – гигантски водорасли или някои дървесни видове. Около големи многогодишни растения от рода на тропическите мангрови дървета се образували инкрустационни, постепенно нарастващи, конкреции. След като растението изгнило, останала кухината, каквато имат повече колони днес. Авторите на тази хипотеза привеждат сериозни доказателства за това. На първо място тук има няколко колони в които са запазени вкаменени растения. От направените проучвания на едно от тях се установява, че се касае до иглолистно дърво от род «Taxodium». Тук-там в района на «Побитите камъни» се намират части от колони, в които са открити в голямо количество тръбички, които представляват варовити обвивки от сифоните на мидите-дървопробивачи от рода «Teredo», нещо, което наскоро установиха и чешките геолози Ярослав Скацел и Владимир Панош. В потвърждение на тази хипотеза идват и някои прилепени двойни или тройни колони, части от които са наклонени към земната повърхност и тяхното образуване не би могло да се обясни с инфилтрационната хипотеза на Гочев – Бончев.

гора от камъни

В Побитите камъни се опазва единственото находище в България на растението, наречено твърдолистна песъчарка. Видът е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона на практика в цял свят. Природната забележителност е местообитание и на още 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България . Малките скални пещери в основата на колоните се обитават от животински видове, обичащи откритите и сухи местообитания. Орнитолози твърдят, че в района на Побитите камъни се срещат и над 110 вида редки птици.

Малцина обаче знаят, че Побитите камъни вече са и част от историята на съвременното българско и световно кино. Именно тук са снимани някои от най-вълнуващите кадри на филмите „Осъдени души“ и „Оцеола“. Неотдавна мястото бе оценено и от холивудската звезда Кристоф Ламбер, дошъл тук за снимките на филма „Версенжеторикс“.

 

Текстът и изображенията са свалени от интернет. При желание от страна на авторите, ще ги премахнем.

 

comments

История на град Варна

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

варненско, съкровище, некропол, Варна, история,
варненското съкровищенекропол, съкровище, златно, история, Варна

 

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. Градът остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.

В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 г. той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

римски, терми, Варна, наследство, римски, терми, история
Римските терми

 

В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има прабългарски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През VII век кан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през 11 век.

В края на VIII век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.

През XIII — XIV век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

 

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.Владислав, Варненчик, музей, Варна, история, кон, конник

По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856).

На 12 март 1860 г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.

На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души. Чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 – гърци, 1 българин и 1 арменец.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.

Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През мандата на Кръстьо Мирски като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата „Св.Кирил“, „Св.Наум“, разширява се у-ще „Св.Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград.[18] През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

кораб, корабче, Дръзки, история, военен кораб, военно, запазено, Варна
Корабчето Дръзки

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани — Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 г. по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков[19]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст — тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения в България от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. [20] При избухването на Балканската война в 1912 г. 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

До Балканските войни Варна се развива като главен търговси център на България за внос на стоки от средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.

Балканските войни слагат край на подема в търговски оборот на стоки, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата и бедността, и допълнително усложнява нелекото следвоенно положение на гражданите.[23] Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, което води до нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.

В началото на 20-те години на ХХ в., благодарение на вноса на суровини през пристанището, подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10-15 години. През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница. Голямата депресия не подминава и Варна – в края на 20-те години на ХХ в. икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на работници, последвани от стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните са над 3000 души. Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до Втората световна война.

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани. С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г. и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. – 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30-50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180-200 милиона лева в местната икономика – средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.

Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици /23% от цялата градска мрежа/. Показател, по който е първенец в България. През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.

На 8 септември 1944 Съветски войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна морската пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на Трета българска армия ген. Никола Христов е убит.С окупацията още на 8 септември във Варна се установява управление на ОФ, като всички дейности на градското управление се съгласуват със съветското командване.

В първите дни на окупацията градът изпитва остър недостиг на храна, дрехи, топливо, като за справянето с проблема руското командване предава на местната управа пленените с продоволствия близки германски складове. Наред с това за нуждите на населението и съветската армия започват доставки на животни във варненската кланица от Румъния. В следващите години има остър недостиг на жилищни сгради, а единствената строителна организация в града „Строемаг“ се справя незадоволително. В тези години управлението на БКП национализира фабрики и частни предприятия, както и баните.

Новата градската управа подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър, през 1947 се откриват варненската опера и балетът към нея. През 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 – музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 г. – институтът за усъвършенстване на учители.

През ноември 1944 е открита нова електроцентрала.През 1950 г. са открити градската болница и заводът „Елпром“. В периода 1953-55 е построен хлебозаводът, а на 1 септември 1955 е открит сухият док за ремонт и поддръжка на кораби.

От 20 декември 1949 до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, Сталинград, на името на Йосиф Сталин. Поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин. Краят на 50-те години на века е белязан с дейности по разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1956 г. е изграден детският кът (две години след него е открито декоративно езеро), а година по-късно и Летният театър. Алеята на възрожденците е освежена, засети са нови дървета, а през 1959 г. е открит Пантеон на загиналите в борбата против фашизма. С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курортна Св. Св. Константин и Елена (Дружба), а от август 1956 г. – и на Златни пясъци. Строежът на нови хотели в Св. Св. Константин и Елена започва през 1956 г., а курортът е завършен в края на 60-те години на века.

резиденция, Евксиноград, история, Варна, лукс
Резиденция Евксиноград

Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена през 11 август 1956 г., строежът на хотели се извършва бурно, което води и до известно еднообразие в плановите схеми.

Шестдесетте години на века преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е изградена през 1959 г., а панелни сгради започват да се строят масово от 1962 г. През 1963 г. е открит заводът за манометри „Черно море“, който всъщност произвежда военно оборудване. През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.

 

 

 

comments