Архив за етитет: партии

Ясни са номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетините за местните избори във Варна

Ясни са номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетините за местните избори във Варна

Днес в зала Пленарна изтеглиха жребия за номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети за предстоящите местни избори във Варна.

1 – ПП „Съюз на патриотичните сили“
2 – БСП
3 – Движение 21
4 – „Движение демократично действие“
5 – ПП „Зелените“
6 – Земеделски Съюз
7 – БСД
8  ПП „Партия на Зелените“
9 – НФСБ
10 – Българската пролет
11 – ИК Мария Димитрова
12 – ПП „Глас Народен“
13 – ИК Веселин Трифонов
14 – ИК Мартин Златев
15 – ИК Генади Генадиев
16 – ИК Илия Костадинов
17 – БДО
18 – Гражданска инициатива „Живот за Варна“

19 – АБВ
20 – Новото време
21 – ДПС
22 – ПП „Отечество“
23 – ИК Николай Загорчич 
24 – Коалиция „Реформатори и Патриоти – Решението за Варна“
25 – ПК Еко гласност 
26 – ПП „Нашият град“
27 – СДП
28 – Кирил Йорданов – кметът на Варна
29 – Коалиция Варна
30 – ИК Пламен Градинаров
31 – Mестна коалиция „Граждански експертен център“
32 – ОББЛ
33 – НРП
34-Коалиция българска радикална левица
35 – ПП „България без цензура“
36 – ПП „Зелена партия“
37 – ИК Ивайло Комитов
38 – ПП „България без цензура“
39 – ИК Анелия Клисарова 
40 – ПП ГЕРБ

Започва регистрацията за изборите на партиите и коалициите

Започва регистрацията за изборите на партиите и коалициите

Приемането на документи за регистрация на партиите и коалициите за участие в изборите за общински съветници и за кметове започва на 25 август в Централната избирателна комисия.

Приемането на документите се извършва всеки ден от 9.00 до 17.00 ч. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”. Крайният срок за подаване на документи за регистрация на партия или коалиция е 18.00 ч. на 9 септември.

От ГЕРБ съобщиха вече, че партията отново ще се регистрира първа в ЦИК за предстоящите местни избори. Членове на младежката организация на партията дежурят денонощно на стълбите пред ЦИК още от 10 август. Така в първия ден от приемането на регистрациите, в 9.00 ч., документите и необходимите подписи за местния вот ще бъдат внесени от председателя на Националния предизборен щаб и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов и от заместник-председателя на щаба и административен секретар на партията Цветомир Паунов.

На 25 октомври ще се проведат избори за общински съветници и за кметове заедно с национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите”.

 

 

Източник: Дарик

„Галъп“: Пет сигурни партии влизат в парламента при избори днес

"Галъп": Пет сигурни партии влизат в парламента при избори днес

© Снимка: „Галъп интернешънъл”  

Седмици преди края на политическия сезон и постепенното начало на същинската кампания за местните избори социологическите данни продължават да изглеждат стабилно. В последните няколко месеца доверието в правителството се движи на нива около 30%, а недоверието – около 60%. Доверието в парламента се колебае около и под 20%, а недоверието – около и над 70%. Месец след месец президентът събира доверие от около и над 30%, а недоверието е в диапазони около 55%.

Нивата на доверие в институциите засега остават по-благоприятни в сравнение с мандата на кабинета „Орешарски“, макар да не показват въодушевление. Първите два-три месеца от съществуването на новото правителство донесоха закономерно намаляване на обществения песимизъм и негативните оценки за институциите. С началото на пролетта пък данните се стабилизираха на определени нива, където остават и до днес.

Изводите са от поредното издание на ежемесечния Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл„. Изследването е независимо от външно финансиране и се провежда всеки месец от повече от две десетилетия насам. Представително е за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 26 юни и 2 юли чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна.

При избори днес: Пет сигурни партии влизат в НС

Ако парламентарните избори бяха днес, в парламента биха попаднали 5 сигурни партии, а още две имат реалистични шансове. Петте сигурни са ГЕРББСПДПСРеформаторският блоки Патриотичният фронт. Двете други са „Атака“ и АБВ, като шансовете на „Атака“ са видимо по-добри.

Макар че част от подкрепата за ГЕРБ закономерно ерозира след първите месеци на власт, съотношението между ГЕРБ и БСП и сега се запазва с разлика от около половин милион потенциални гласове (9 – 10 пункта сред всички, имащи право на глас) – колкото и на последните избори. ДПС по традиция остава на постоянни нива на подкрепа. Въпреки различни конюнктурни колебания, Реформаторският блок и Патриотичният фронт също остават на стабилни позиции.

Данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували.

Икономически очаквания и материално положение

Данните за икономическите очаквания също са сравнително стабилни, макар и да са традиционно негативни. В последните няколко месеца дяловете на онези, които очакват влошаване на общото икономическото състояние а страната, се движат около 40%. Около 30% пък очакват икономическото положение на страната да остане същото. Около 15% в последните месеци се колебаят нивата на онези, които очакват подобрение на икономическото положение.

По-благоприятна е картината по отношение на очакванията за материалното положение на собственото домакинство – в последните няколко месечни изследвания онези, които не очакват промяна в положението си, се движат около 50%. Онези, които очакват влошаване, остават в последните няколко месеца под 30%, а онези, които очакват подобрение – под 10%.

По тези два индикатора създаването на новото правителство донесе спиране на напрежението. Показателите не взеха посока към повече оптимизъм, но и песимизмът на продължи да расте. И тук в последните няколко месеца нивата са постоянни. Сходни са тенденциите и по отношение на очакванията за безработицата и цените.

На кои политически личности хората имат най-голямо доверие

В последните две месеца няма съществена динамика по отношение на доверието в различниполитически личности.

По традиция Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова събират най-много положителни оценки – съответно около и над 50% и около 45%. Министри, които отбелязаха сравнително бързи ръстове на положителните оценки, като Петър Москов или Румяна Бъчварова, сега се установяват по-трайно на определени нива – като остават сред най-одобряваните фигури, където са още Лиляна Павлова, националният омбудсман Константин Пенчев, Бойко БорисовРосен Плевнелиев, Маргарита Попова, Томислав Дончев,Ивайло Калфин и др. Тази група се движи на нива между 25 и 35% положителни оценки. Част от тези фигури заемат постове, които автоматично предполагат по-висок рейтинг, а друга част от тях станаха популярни с дейността и изказванията си в последните месеци и години.

Конкретните данни за личните рейтинги и в този месец са предназначени за абонатите на Политическия и икономически индекс. В идните месеци, при наличие на съществени новости, те могат да бъдат публикувани.

41% от хората в страната биха желали цялостна промяна в начина, по който се управлява тяхната община, а 34% – биха искали да видят известна промяна. 11% избират опцията „не е нужна промяна в начина, по който се управлява общината“. Сред онези, които в най-голяма степен желаят промяна, личат по-скоро привържениците на опозиционни партии, сред които личи най-вече БСП. За момента 41% заявяват, че със сигурност биха гласували на местните избори, а 17% казват, че по-скоро биха гласували. Данните са в рамките на очакваното за този етап. С оглед на приближаването на местните избори картината ще търпи развитие и ще бъде изключително зависима от местната специфика.

Накъде върви България?

На традиционния въпрос накъде върви България също се забелязват устойчиви нива: вече няколко месеца около 20% казват, че страната върви към по-добро, а около и над 60% – че върви към по-лошо. Съотношението изглежда по-благоприятно в сравнение с 2013 и 2014 г.

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл“ в България от 1992 г. насам.

Източник: Dariknews.bg

Партиите са изхарчили над 50 милиона за една година

Партиите са изхарчили над 50 милиона за една година

Над 50 милиона лева са изразходвали политическите сили през 2014 година, сочат публичните им отчети пред Сметната палата.

Това обаче съвсем не е всичко, тъй като в сумата от 51 260 000 лева влиза похарченото само от парламентарните партии. А отчети са подали точно 160, съобщава Нова телевизия.

През 2014 година имахме два пъти избори, а това автоматично означава партиите да бръкнат по-дълбоко в касите си за агитация.

Първенците по харчове са най-големите партии с най-голяма държавна субсидия. ГЕРБ  води класацията с над 17 милиона, от които над милион са отишли за дарения.

Следва БСП с 11 милиона и ДПС с 8,5 милиона лева.

Имаме и изненади. „Атака“ например отчита огромен приход от членски внос – близо 1,3 милиона лева, с което изпреварва смятаната за най-масова БСП.

Движение „Гергьовден“ забавляват с прецизност, като в отчета си са описали дори климатиците и столовете си.

Крупни суми от дарения отчитат пък от „България без цензура“ – близо 2 милиона лева. Заради тях обаче партията на Николай Бареков може да бъде наказана с отнемане на държавната субсидия, тъй като не е спазила законовите изисквания при отчитането на щедрите си дарители.

Източник: Novanews.bg

Изтича срокът за финансовите отчети на партиите

Изтича срокът за финансовите отчети на партиите

До днес, 31 март, политическите партии трябва да представят на Сметната палата финансовите си отчети за 2014 г. и декларациите по образец със списъци на физическите лица, направили дарения. Това напомнят от върховния одитен орган.

Последиците от непредставяне или непредставяне в срок на годишните финансови отчети и декларациите със списък на дарителите са налагане на имуществена санкция на политическата партия в размер от 5000 до 10 000 лв. и загубване правото на държавна субсидия до провеждането на следващи избори за народни представители.

Когато не са представени в Сметната палата годишни финансови отчети за две последователни години, съществува и възможност Софийският градски съд да постанови разпускане на политическата партия. Отчетите трябва да се представят в Сметната палата на хартиен и електронен носител. Това задължение се отнася за всички регистрирани партии, които не са прекратили дейността си с влязло в сила решение на съда.

Съгласно Закона за политическите партии, годишен финансов отчет, който не отговаря на изискванията относно формата, съдържанието и начина на представянето му, както и когато не е придружен с декларацията със списъка на дарителите, се смята за неподаден.

До 15 април Сметната палата ще публикува на интернет страницата си представените от политическите партии финансови отчети за изминалата година и списъците на дарителите им, наименованията на партиите, които не са подали отчети в срок, както и списък на партиите, получили държавна субсидия през предходната година.

Източник: Ekipnews.bg

Борисов: Защо да не си изберем жена за президент?

Борисов: Защо да не си изберем жена за президент?

„Сега като ви слушам и като ви гледам с интерес към президентските избори, си мисля, защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент. Имаме достатъчно фигури, които можем да обсъждаме“. Това заяви премиерът Бойко Борисов в приветствието си до участниците в Общото събрание на „Жени-ГЕРБ“ в НДК, предаде БГНЕС.

До момента различни анализатори лансираха тезата, че премиерът може да се откаже от поста си, за да участва в президентския вот догодина.

Министър-председателят благодари на партиите, които участват с ГЕРБ в управлението. „Защото само това, което направихме досега си струваше“, увери Борисов. Като пример посочи връщането на средствата от еврофондовете, получаването на парите на граждани от Корпоративна търговска банка.

Влизам в ролята и на другите партии, трудно е, но всички сме си дали сметка, че това е добрият вариант, не е идеалният, но е за добро за страната, посочи премиерът.

„Всички сме си дали ясна сметка, че това е по-добрият вариант. Не е идеално, друго е само ГЕРБ и Реформаторският блок да са в управлението. Тогава ще бъдат направени много по-смели реформи. Сега е необходимо да се съобразяваме с повече хора. Но във всички случаи е за добро на страната. Виждате реакциите и отношението към България и в САЩ, и в Европа, и на всички лидери“, добави Бойко Борисов.

 

 

Източник: БГНЕС

Днес Народно събрание ще проведе на първо си заседание

43-тото Народно събрание ще проведе днес първото си заседание от 14.00 часа. 

Съгласно Конституцията  първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния народен представител, който ще произнесе реч. В 43-ото Народно събрание това отново е Стефан Данаилов.
Днес Народно събрание ще проведе на първо си заседание
Заседанието на парламента ще бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и радио.

На първото заседание народните представители ще положат клетвата: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“ След това народните представители ще подпишат клетвените листове.

В пленарната зала ще бъде пуснат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз. След това президентът Росен Плевнелиев ще направи обръщение към българския народ и Народното събрание.

Изявления ще направят всички парламентарно представени партии и коалиции в Народното събрание.  Ще бъде избран председател на 43-ото Народно събрание.
Избраният за председател на 43-ото Народно събрание ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово.

След това ще бъде избрани заместник-председатели на Народното събрание.
Ще бъдат гласувани решенията за избиране на временни секретари на парламента и на Временна комисия по Правилника за организация и дейност на Народното събрание. След края на заседанието ще бъде направена обща снимка на официалния вход на парламента.

Каква е равносметката след изборите?

ГЕРБ – 32.66%

БСП – Лява България – 15.41%

ДПС – 14.83%

Реформаторски блок – 8.88%

Патриотичен фронт – 7.29%

„България без цензура“ – 5.70%

„Атака“ – 4.52%

АБВ – 4.15%

Ниска избирателна активност и 8 партии в парламента.

Каква е равносметката след изборите?

Над 50% от българите не вярват на сегашните политици и поради това не ги и подкрепиха! Българинът е достатъчно узрял и достатъчно лъган, за да повярва на нереални обещания за европейски заплати, за милионни работни места и т.н. популистки обещания. Със своята ниска активност и разпокъсан вот, българският гласоподавател недвусмислено показа на самозабравилите се политици, че не ги иска и не им вярва.

При така създалата се политическа ситуация, явно ще се върви към нови парламентарни избори. Да се надяваме, че следващият път избирателите ще успеят да се организират, да поискат промени на изборния кодекс, задължително гласуване, електронно гласуване, премахване на държавните субсидии и тогава ще се види реално колко са истинските членове на всяка една политическа партия. Това са необходимите първоначални промени, които искат трезвомислещите съвременни граждани. Нека имаме мажоритарни избори, където всеки кандидат лично да докаже , че заслужава доверието на своите поддръжници. Крайно време е България да се освободи от старите партийни традиции по отношение на провеждане на избори и управление на държавата. Видно е докъде ни доведе сегашния модел – до пълна разруха, разграбване и никаква положителна перспектива за излизане от ситуацията.

 

Отворен обществен съвет – Варна

Най-ниската избирателна активност от 25 години насам

 

Най-ниската избирателна активност от 25 години насам

 

На вчерашните парламентарни избори беше отчетена рекордно ниска избирателна активност за последните 25 години. Ние от ООС – Варна смятаме, че това показва силното разочарование на българите от политическата класа в страната и обуславя предпоставките за нова нестабилност, която да отблъсне инвеститорите. Временните резултати показват, че осем партии имат шанс да влязат в новия парламент, а това ще доведе до трудно сформиране на стабилно правителство. Вероятността за нови парламентарни избори е доста висока и явно цикълът ще продължи докато българският гласоподавател успее да се организира, за да поиска нужните промени от политическата общност. От Отворен обществен съвет – Варна смятаме, че се налагат спешни промени в избирателния кодекс, въвеждане на задължително гласуване, което да покаже реално кои партии имат най-много съмишленици. Надяваме се, че ще избегнем следващата криза, а това може да стане единствено, ако хората се обединят и споделят отговорността за управлението на страната.

Ден за размисъл преди вота за нов парламент

4 октомври е определен за Ден за размисъл преди провеждането на парламентарните избори на 5 октомври, неделя.
Ден за размисъл преди вота за нов парламент
В Деня за размисъл е забранена предизборната агитация. Недопустимо е разпространяването на нови агитационни материали в деня за размисъл, както и унищожаването на материали, поставени в съответствие със законовите изисквания на местата, определени от кмета на съответната община.

Има забрана и за използването на общинския и държавния транспорт за агитация, както в течение на цялата 30-дневна информационна кампания, така и в съботата, определена за размисъл.

Забранено е и разпространяването на агитационни материали на разстояние по-малко от 50 м от изборните секции, а поставените в близост до секциите трябва да бъдат премахнати от общинската администрация или от районните избирателни комисии.

Въвеждането на забрана за продажбата на алкохол в деня на размисъл се прави по преценка със заповед на кмета на съответната община.

Избирателите в избирателните списъци в страната са 6 875 199. За вота към момента има регистрирани наблюдатели от 39 неправителствени организации. Международните наблюдатели са от 7 организации, общият им брой е 69.

Източник: Дарик